Хранително консултиране

Голяма част от хората получават повечето си хранителна информация от различни и често ненадеждни източници. Консултирането за промяна на хранителното поведение в повечето случаи е разочароващо предвид настоящата хранителна среда при която по-малко хранителните храни са склонни да бъдат по-евтини, по-големи, по-лесно достъпни и по-калорични от по-подходящите опции. 


Конфликтните и объркващи данни за храненето от популярни блогове, други медии и книги допълнително объркват познанията за храненето.
За придобиване на по-добра представа относно храненето е необходимо да се обосноват най-често срещаните хранителни диети. Първата се характеризира с абсолютен глад. 


Втората с частичен глад при което е премахната някоя от основните групи хранителни вещества - въглехидрати, белтъчини или мазнини. 
Третата е свързана с приемане на богата на белтъчини и бедна на въглехидрати храна.


И четвъртата е режим при който във всяко хранене балансирано постъпват всички хранителни вещества -въглехидрати, белтъчини, и мазнини.

Първият вариант е абсолютен глад. Тогава не се приема никаква храна, но се приема вода. 


Промените започват чрез разграждане белтъците на вътрешните органи и скелетната мускулатура. Чрез техния разпад се превръщат в глюкоза  и се използват за възстановяване на нарушената хомеостаза. 


След изчерпване на така произведената енергия процесът се повтаря. След известен брой повторения обаче резервните възможности на организма се изчерпват и започват да се разграждат и активно функциониращи белтъци. 
При това положение те започват последователно значително да понижават своята функция поради което рамките на функциониране на организма се стесняват. 


Този процес се повтаря и води до все по-голямо стесняване на обмяната. При връщане дори към правилно хранене приеманата храна се оказва в повече и теглото бързо нараства над изходното.

Частично гладуване


При частичното гладуване се премахва някоя от основните групи хранителни вещества - белтъчини, въглехидрати или мазнини. Тогава организмът се преустройва за да намали загубите от невнесената хранителна съставка. От една страна той се стреми да намали обмяната за да намали тази загуба, но от друга страна внесените в компенсаторно по-голямо количество други съставки потискат този регулаторен механизъм и стимулират известно разширяване на обмяната. Така този процес се превръща в антагонизъм и десинхронизация между въздействието на внесените и невнесените съставки. Всичко това се развива бавно за което говори относително малкото намаляване на теглото. 


Частичното гладуване е коварно, привидно не дава резки промени, но силно нарушава регулаторните възможности на организма и ги разрушава.

Приемане на богата на белтъчини и бедна на въглехидрати храна

Третият широко използван начин за отслабване при който има два варианта е приемане на малко количество богата на белтъчини и бедна на въглехидрати храна. За храносмилане на белтъчините организмът има нужда от голямо количество енергия. Малкото количество въглехидрати, обаче не може да запълни нуждите на клетките от глюкоза и освен мастите се разпадат и белтъците от отпадните продукти на които се синтезира глюкоза и кръвната захар се покачва над нормата.

Наличието на повече глюкоза обаче повишава нивото на инсулина който я преобразува в мазнини и я вкарва в  мастните клетки на проблемните зони по тялото. Постепенно все по-голямото намаляване на белтъците в тялото води до все по-голямо стесняване на рамките на функциониране на организма, което предизвиква по-голямо съкращаване на обмяната в резултат на което разпадането на мастите силно намалява. Така при  създаден калориен дефицит има намаляне на теглото, но проблемните места  си остават непокътнати или се увеличават, защото редукцията на теглото е за сметка на катаболното състояние на мускулите. При връщане на организма към нормално хранене приеманата от него обичайна храна вече се  оказва в повече от нуждите му, което води до по-бързо още по-голямо напълняване. 


Друг грешен вариант като продължение на този е приемане на голямо количество богата на белтъчини и бедна на въглехидрати храна.


Повишеното количество белтъчини в храната  изисква много енергия от организма за храносмилане. Малкото количество внесени въглехидрати обаче не могат да обезпечат тази енергия. Това води до повишено разпадане на белтъци от организма и приетата храна които бързо се превръщат в глюкоза. Кръвната захар се повишава доста над нормата, което стимулира синтезирането на хормона инсулин. Под негово въздействие повишеното ниво на глюкозата се превръща в мазнини и се складира в мастните клетки. Широко разпространено е схващането, че при прием на  белтъчини  организмът синтезира белтъчини и  изгаря мазнини.

За съжаление обаче диетата която се прилага след това отново съдържа голямо количество протеини. По време и след такова хранене организмът пак изпитва повишена нужда от глюкоза. Това стимулира   разпадането на приетите с храната и мускулните белтъци в тялото и от тях отново се синтезира глюкоза за осигуряване на енергийния дефицит. Така голяма част от внесеното голямо количество белтъчини с храната се превръща в глюкоза, а повишеното ниво на глюкозата стимулира отделянето на голямо количество инсулин.

Част от тази глюкоза запълва мускулните и чернодробни клетки, а другата се превръща в мазнини. По този начин кръвната захар отново пада, отново се разпадат белтъците в организма и отново повишават нивото на кръвната захар. Така отново се отделя инсулин и този порочен кръг се повтаря многократно.

Това е механизъм при който се синтезират мазнини а не белтъци. Затова след  увеличен прием на високо белтъчни храни настъпва нарастване на теглото, но за сметка на мастна тъкан.

Балансирано хранене


При четвъртият вариант приемането във всяко хранене на балансирани всички хранителни съставки не стимулира хормоналният и ензимният баланс на организма. Така той не реагира активно понеже  му се предлага наготово всичко необходимо и храносмилателната система съкращава своята функционална активност.

Нужна е голяма калорийна рестрикция за сваляне на тегло. По настоящем се смята, че колкото по-голям е делът на незаменимите аминокиселини в белтъчните храни толкова по-висока е тяхната биологична стойност. Но така приети всички незаменими аминокиселини не стимулират  секрецията на тиреоидни хормони за максимално компенсиране на неравновесието в аминокиселинния състав на храната. Така храносмилателната система  не може да се разгърне напълно за осъществяване на храносмилането.