Основното противоречие в съвременното общество е, че все по усъвършенстващите се условия на живот водят до все по намаляваща функционална активност на организма.
Производството обезпечава средства за живот. Това води до използването на тези средства за изменение на условията на живот в резултат на което много органи и системи в организма значително изменят своята функция.
Човекът преработва храната си така, че я прави все по-леко смилаема като по този начин намалява все повече функционалната активност на храносмилателния си апарат. Използва все повече транспортни средства за придвижване и предпочита седяща трудова дейност, като така намалява активността на двигателният апарат.
Функцията на терморегулаторният апарат се нарушава чрез съвременните средства за отопление и охлаждане.
Колкото повече се улеснява животът толкова повече намалят рамките на функциониране на организма. Интензивното развитие във всички сфери на технологиите води до все по-голямо нервно напрежение и до замърсяване на околната среда.
Така човек се приспособява към все по-тесни рамки в колебанията на условията на живот при едновременно огромно нарастване на силата на психическите и токсичните дразнители.
От една страна всички промени в условията на живот обезпечават развитието на цивилизацията, а от друга прекаленото стесняване на функциониране на организма съчетано с психическото напрежение предизвиква съвременните заболявания:
- затлъстяване
- мускулно ставни промени
- хормонални проблеми
- хипертонична болест
- диабет
- атеросклероза
- рак и др.
Това показва антагонизмът между социалната и биологичната еволюция.
Профилактиката и лечението на тези и много други заболявания изисква повишаване функционирането на организма към все по-широки рамки в настоящите условия на живот.
Това преди всичко може да се постигне чрез индивидуално дозиране нивото на физическата и хранителната култура у хората, и същевременно запазване и приложение постиженията на съвременните технологии.