/> Ежедневното излагане на стрес е неизбежно. В съвременното общество стресът е предимно психически. Всъщност това е нашата естествена реакция към постоянно променящата се околна среда за да се справим с различните ситуации. В тези случаи в организма се случват характерни физиологични изменения. Възбудния процес от централната нервна система се предава на вегетативната от нея в хипоталамуса следва хипофизата, хормоналната, ензимната и т.н. Зачестяват дишането, пулса, повишава се нервната възбудимост.
Мускулното напрежение нараства, ендокринната система работи на по високи обороти. Всичко това е с цел да подготви нашият организъм за неутрализиране на стресовият фактор. Под въздействие на всички тези процеси започват редица процеси в организма, които водят до образуване на големи количествата енергия под формата на глюкоза. За съжаление обаче глюкозните запаси в организма са малки и единственият субстрат за бърза синтеза на глюкоза се оказват белтъците.
Тази енергия би трябвало да послужи за извършване на физически действия с цел оцеляване на организма например бягане от диво животно, битка или защита от неприятел. В съвременния живот обаче такова нещо не се случва и така този излишък от глюкоза няма как да бъде оползотворен. Това покачване на кръвната захар стимулира отделянето на инсулин който превръща голяма част от тази глюкоза в мазнини.
След мощното въздействие на инсулина кръвната захар спада под нормата което същевременно увеличава нашият апетит за храни които съдържат бързи въглехидрати. Порочният кръг на мускулно разграждане и синтез на мазнини се задълбочава. Така отделните нива - нервното, хормоналното и ензимното функционират антагонистично за да обезпечат относителната хомеостаза на организма. Това обаче не представлява адаптация на организма към стресора тъй като тялото работи при високо напрежение, при което настъпва фазата на изтощението.
Ако след тази фаза организмът успява да нормализира своето функциониране това се дължи не на адаптационното въздействие към стресора, а на високото ниво на реагиране на дадения организъм благодарение на което той успява да се приспособи към стресора. Затова често използваната формулировка за стреса като адаптационен синдром е неточна.
Адаптацията представлява процес на оптимална комбинация на работещите структури на организма най-добре съответстваща на особеностите на дразнителя. Друг голям негатив при стреса е отделянето на високи нива на стресовият хормон кортизол, който с цел да повиши кръвната захар също разгражда мускулни белтъци което от своя страна допълнително забавя метаболизма.
Този порочен кръг се повтаря последователно и създава голямо напрежение между органите и системите в организма изразяващо се в пълен антагонизъм и десинхронизация.
Почти същите физиологични процеси се проявяват и при физическото натоварване. Каква обаче е разликата между тях? Съществената разлика е в различното съотношение в хормоналния ансамбъл по време на движението и след това. Което е резултат от характера на реагиране на организма. Това обезпечава оптималната им комбинация съответстваща на приспособяването към характера на движението.
И така оказва се, че правилно дозираната двигателна дейност е факторът който обезпечава предотвратяване или намаляване въздействието на стреса и напълняването.